Проекты:

Дни болгарской культуры в Москве

2009 г. Розалина Евдокимова // Русия сегодня, 3 сентября

Марина Смирнова е един от учредителите на Международната асоциация «Живата класика», на която е и изпълнителен директор. Възпитаничка е на Санктпетербургския държавен университет. В момента пише дисертация на тема: «Империята. Четирите измерения на Андрей Битов: поетика на художественото пространство». Марина е и автор на художествени творби. Нейна проза са публикували в алманаха «Почерк» и списание «Нева». Наскоро посети България по повод предстоящите Дни на българската литература по време на Международния панаир на книгата в Москва, който ще се състои от 2 до 7 септември. Поводите за дните са два — на него нашата страна ще е почетен гост на изложението и Годината на България в Русия.

— Марина Валериевна, как се роди идеята за създаването на «Живата класика»?

— Международната асоциация «Живата класика» се появи на 22 август 2007 г. в Института за руска литература, известен още като Пушкинския дом в Санкт Петербург. Повод за това стана юбилеят на Андрей Битов, който през май същата година навърши 70 години. Тогава аз и мои колеги, с които работех в университета, започнахме да търсим нови форми, с които да повишим интереса сред четящите към съвременната класика и към утвърдилите се имена. Дори и да не сме чели класиците на ХІХ век, то още от училище ние поне знаехме техните имена, а със съвременната литература нещата стояха много по-лошо. От една страна, рекламните плакати безспорно спомагат за популяризирането на рекламирания продукт, но от друга, те няма да накарат хората да четат повече книги. Името на Пушкин знаят всички, но мнозина ли са тези, които могат да цитират нещо от него, освен началото на «Евгений Онегин»? Затова решихме да проведем ярки акции, които да са комбинация между академичната задълбоченост, развлекателното и зрелищния пърформанс. На първия ни форум — «Империята. Четирите измерения на Андрей Битов», поканихме литератори от цял свят и организирахме голяма научна конференция, посветена на творчеството на този писател. По този начин доказвахме, че той наистина е класик. Залата, където се провеждаше конференцията, беше оформена в стила на Битов. Всяко заседание започваше с излъчването на измисления и създаден от нас анимационен филм «Отлитащият Монахов», основните мотиви за който бяхме взели от ранното творчество на писателя. Оттогава героят на Битов — човекът с чадъра, както го беше изобразила петербургската художничка Анна Флоренска, стана нашият фирмен знак, а филмчето — заставка към всички наши мероприятия. Така богатата програма, посветена на Андрей Битов, която включваше екскурзия по местата на неговото детство, изложби, възстановения спектакъл «Пенелопа», «Нощта в Пушкинския дом», концертите се превърнаха в един истински празник, който топли душите ни вече две години. Практически ние създадохме «Живата класика» заради този форум, а след него разбрахме, че спиране няма, и продължихме напред.

— С какви организации си сътрудничите?

— Ако трябва да изброявам имената на многото организации, с които работим, ще ни трябва цяла страница. Но най-важните са Министерството на културата, Федералната агенция за печата и масовите комуникации, Комитетът за култура в Санкт Петербург, Руският съюз на книгата, Съюзът на писателите на Русия и този в Петербург и много други. Много сме доволни от сътрудничеството ни с много международни организации. След срещата ни със Светлана Шаренкова имаме желание да си сътрудничим и с Форум «България-Русия».

— Какви проекти сте реализирали и какво предстои в бъдеще?

— На 22 август имахме рожден ден. Нашата асоциация навърши две години. За това време ние поставихме няколко спектакъла по произведения на съвременни наши автори, заснехме филма за Андрей Битов, проведохме голям арменски фестивал, в рамките на който се състоя галаконцерт в Кремъл, много срещи с писатели, творчески вечери на известни актьори. Тази година се навършиха 85 години от рождението на Булат Окуджава. По този повод организирахме концерт в негова памет. През годината работихме много плътно с Людмила Петрушевска. В равносметката ни са четири нейни концерта в Петербург, две презентации, две изложби на живопис и инсталации. Проведохме и международен фестивал, посветен на нейното творчество, в рамките на който бяха показани повече от 10 спектакъла по нейни произведения, а така също летяхме с нея до Красноярск, където се състояха пет мероприятия с нейно участие. За тези две години сме провели успешно повече от 30 различни проекта. Пред нас обаче също стои голям и амбициозен план. Предстои ни да поставим спектакъл за живота на ленинградската поетеса Олга Бергхолц, подготвяме фестивал, посветен на съвременната петербургска литература. Започваме активна работа с чешки и френски писатели. Освен това сме замислили да организираме и проведем фестивал на криминалните творби, за който вече сме започнали подготовката. Но най-близкият ни проект са Дните на българската литература в Москва, за които сме хвърлили в момента всички сили.

— Какви хора работят в «Живата класика»?

— Това са Александър Болшев, Анюта Алабакина, Славочка Кин, Дария Пичугина, Таня Сараева... Ние сме един безупречен екип. С всеки от тях съдбата ме е свързала по някакъв начин. Никога не сме търсили сътрудници, защото те сами се появяваха и ни намираха. Председател на УС е проф. Борис Аверин. Той ми преподаваше в университета. Доктор на филологическите науки и известен тв водещ. Блестящ оратор и ерудит. Името на нашата асоциация дължим на Александър Болшев. Той, както и Аверин, също ми беше преподавател. Когато «Живата класика» стана факт, разбрахме, че ни е нужен и покрив над главата. Приюти ни Пушкинският дом, чийто директор Всеволод Багно моментално откликна на нашата идея и стана един от учредителите на асоциацията. В общи линии, работещите в «Живата класика» са млади хора. В екипа ни има дори 19-годишни. В нашата структура не съблюдаваме йерархията. Тук всеки се занимава с това, от което разбира.

— Как «открихте» България за «Живата класика»?

— Дните на българската литература в Москва ще са вторият съвместен проект. През май в Петербург посрещнахме български писатели. Гостуваха ни Палми Ранчев, Силвия Чолева, Митко Новков и Мария Станкова. Решихме в Москва да разширим програмата на нашето сътрудничество. А запознанството ни с България е свързано с голяма част от сътрудниците в нашата асоциация, които са филолози. И след като нашата азбука — кирилицата, е дошла от България, то ние първо насочихме нашия интерес към страната ви и най-вече нейната литература. Още повече, че сме славяни. Това родство чувствам най-силно в България в сравнение с всяка друга славянска страна. Много си приличаме. Намирайки се в София, забравям, че съм в чужда страна. Русия и България имат хилядолетни културни връзки. За първи път чух за вашата страна, когато едва бях се научила да говоря. Баща ми плаваше до България и донасяше от там красиви неща. Освен това на мен ми харесва да чета на български, без речник да разбирам езика, който никога не съм учила. В страната ви се чувствам като дете, което вече разбира, но все още не се е научило да говори. Не мисля, че в някоя друга страна веднага може да се получат подобни контакти.

— Освен с нашата страна с кои други сте работили?

— На практика почти всички наши проекти са международни. Ние каним гости от различни страни и затова мога спокойно да кажа, че работим със САЩ, Франция, Германия, Швеция, Финландия, Естония, Израел. Както вече казах, миналата година проведохме фестивал на арменската култура в Москва. В него взеха участие над 200 културни дейци от Армения. Организирахме изложби, концерти, спектакли... Но нас преди всичко ни интересуваха писателските срещи. Един от дните беше посветен на синовете на Армения. Това беше серия от срещи с писатели, с Джовани Гуайта, Ким Бакши, които са писали за Армения. През 2010 г. съвместно с фонда на Грант Матевосян ще проведем в Армения фестивал, посветен на неговата 75-годишнина. В плановете ни е включено разширяване на международните културни връзки.

— Какви са впечатленията ви от България и освен Дните на българската литература в Москва по време на Панаира на книгата какво предвиждате в бъдеще?

— Много ми се иска да имаме особено близки отношения с България. Разчитаме на това, че нашите връзки ще укрепват в бъдеще. И когато приключи Годината на България в Русия, ние няма да забравим за страната ви, а ще си сътрудничим още по-активно.

— Как гледат на вашата дейност в Русия?

— С нас работят много организации и броят на партньорите ни постоянно нараства, което, смятам, е показателно с какво внимание се ползваме.

Назад     Наверх